Пета работна среща на УО с центровете за върхови постижения и за компетентност (юни 2019 г.)
Какво се чу на петата среща на УО на ОП НОИР с научните центрове през юни 2019 г.: 138 млн. лв. за сертифициране до края на годината и новата програма.
Научните центрове по ОП „Наука и образование за интелигентен растеж“ (ОП НОИР) се срещнаха за пети път с управляващия орган (УО) на програмата, съобщава новина от 21 юни 2019 г. Събраха се ръководителите на проектите за центрове за върхови постижения (ЦВП) и за центрове за компетентност (ЦК). Присъстваха заместник министър-председателят, изпълнителният директор на агенцията и директорът на Централното координационно звено към Министерския съвет. Разговорът беше за това как да се ускори изпълнението.
Бавен темп и срок до края на годината
Заместник министър-председателят посочи, че парите се харчат по-бавно от очакваното, а една от причините е забавянето при обществените поръчки. Целта за 2019 г. е ясна: сертифицираните разходи по програмата трябва да достигнат 138 млн. лв.; по-ниска сума значи пропуснати европейски пари за наука. Той напомни кой какво прави: проектите се изпълняват от бенефициентите, а УО проверява дали средствата се управляват законосъобразно, спазват ли се сроковете и постигат ли се индикаторите. По обществените поръчки поиска стриктно спазване на срокове и закон и условия, които не дискриминират участниците.
Според него добрите резултати на центровете ще бъдат аргумент пред Европейската комисия, когато България защитава по-голям бюджет за наука.
Около година и половина натоварване
Изпълнителният директор определи периода от лятото на 2019 г. до средата на следващата година като особено тежък: проектите трябва да вървят, а в същото време се подготвя и договаря научната ос на програмата за 2021–2027 г., която в новината е наречена „Наука и образование“. Постигнатото от центровете, според него, ще повлияе на преговорите.
Директорът на Централното координационно звено описа очакванията към новия период: водещи ще са хората и уменията им, преустройството на училищната и на висшата образователна система и инвестициите в приложната наука. Според него България ще разполага с двойно повече европейски ресурс за образование и наука, а в новата програма се предвиждат още 100 млн. лв., насочени към приложните изследвания. Дали този ресурс ще бъде запазен, зависи от добрите резултати на двата вида центрове.
Какво показа УО на бенефициентите
На срещата са представени начините да се получи аванс по проектите и да се ползва външна експертна помощ: чрез Interreg Europe, Съвместния изследователски център (JRC) на Комисията, Jaspers и TAIEX REGIO Peer to Peer. Към новината има две презентации: за авансовото финансиране и за програмите и инструментите за подкрепа.
Какво се случи след това
На 3 септември 2019 г. е публикуван докладът от партньорска среща с експерти от пет държави, а на 22 ноември 2019 г. е описана втората работна среща по проекта за външна подкрепа от Съвместния изследователски център. През декември 2021 г. има и новина за експертна помощ на центровете по програмата Interreg Европа.
Научните проекти днес
ОП НОИР 2014–2020 (CCI 2014BG05M2OP001) допуска разходи до 31 декември 2023 г. и се приключва. Идеята за обща програма за наука и образование не се реализира в този вид: образованието е в Програма „Образование“ 2021–2027, а науката в Програма „Научни изследвания, иновации и дигитализация за интелигентна трансформация“ (ПНИИДИТ, CCI 2021BG16RFPR002) с управляващ орган в Министерството на иновациите и растежа. На сайта pniidit.egov.bg са процедурите ѝ, които се подават в ИСУН 2020 (eumis2020.government.bg). Агенцията, която поддържа научния компонент като междинно звено, е на proeducation.bg.
Източници
Еврофондове за образование и наука е независим справочник и не е сайтът на Изпълнителна агенция „Програма за образование“ или на МОН. Не приемаме проектни предложения. Преди да кандидатствате или да отчетете проект, проверете актуалните документи на eufunds.bg и в ИСУН (eumis2020.government.bg). Редакционна политика · Забелязахте грешка? Пишете ни на kontakt@opnoir.bg.