Работна среща с центровете за върхови постижения и за компетентност по ос 1 на ОП НОИР, 30.01.2020

На 30 януари 2020 г. в София управляващият орган (УО) на ОП „Наука и образование за интелигентен растеж“ 2014–2020 (ОП НОИР) проведе поредната си периодична работна среща с бенефициентите по приоритетна ос 1. На нея бяха организациите, които изграждат центрове за върхови постижения (ЦВП) и центрове за компетентност (ЦК) по двете големи процедури на оста. Участваха и министърът на образованието и науката и заместник-министър на образованието и науката. Новината за срещата излезе на следващия ден, 31 януари 2020 г., а на сайта на програмата имаше и фотогалерия от събитието.

Защо срещата беше важна

В началото на 2020 г. научните центрове бяха в най-тежката си фаза: строителство, ремонти и доставка на скъпа апаратура. Повечето лаборатории още не работеха. Затова срещите на УО с бенефициентите се провеждаха редовно – на тях се отчиташе докъде са стигнали проектите и какво трябва да се ускори. Тези срещи са история с продължение: по-ранна от юни 2019 г. е описана в новината за петата среща, а договорите по оста са събрани на страницата за приоритетна ос 1.

Какво беше казано

От името на министерството бяха поставени няколко приоритета за центровете:

• да развиват младите учени и да помагат българската наука да се свързва по-тясно с европейската, с оглед на новата рамкова програма за научни изследвания и иновации „Хоризонт Европа“ (2021–2027);
• да влязат в Националната пътна карта за научна инфраструктура (2017–2023) и в нейната актуализация, а работата им да намери място в програмите на университетите и на БАН;
• да показват не само капацитета си, а и реалните резултати от научната и развойната си дейност;
• да търсят сътрудничество с бизнеса, за да има ефект за икономиката.

Беше отбелязано и че планирането на науката вече се прави с много по-дълъг хоризонт, до 2050 г. Затова показателите, по които ще се мери дали центровете са устойчиви, трябва да се определят още отсега. Сред начините центровете да помогнат на цялата изследователска система бяха посочени привличането на опитни специалисти и външни експерти, стимулирането на докторантите и по-добрата връзка между отделните центрове, за да се допълват, а не да се дублират.

Отчетът за парите

Ръководството на агенцията съобщи, че програмата е изпълнила междинната си финансова цел. По приоритетна ос 1 към края на 2019 г. реално сертифицираните и възстановени средства бяха над 60 млн. лв. (около 30,7 млн. евро). Предупреждението беше ясно: през 2020 г. темпът не само трябва да се запази, но и да се ускори. Целта беше възможно най-голяма част от научната инфраструктура да бъде въведена в експлоатация, за да могат научните програми на центровете реално да започнат. Към новината бяха приложени презентацията от срещата и справка за финансовото изпълнение.

Как продължиха срещите

Форматът остана. Още в същата година, на 6 август 2020 г., беше насрочена следваща работна среща с бенефициентите по процедурите за ЦВП и ЦК и по допълващата подкрепа за научни организации с проекти по конкурса Widespread-Teaming на „Хоризонт 2020“. В края на 2021 г. срещата беше годишна и онлайн (новина от 16.12.2021).

Статус днес

ОП НОИР 2014–2020 вече не обявява процедури. Подкрепата за центровете продължи в Програма „Научни изследвания, иновации и дигитализация за интелигентна трансформация“ 2021–2027 (ПНИИДИТ), в която Изпълнителна агенция „Програма за образование“ е междинно звено. Процедура BG16RFPR002-1.014 е насочена към конкретни бенефициенти – ЦВП и ЦК, изградени по ОП НОИР. Целта ѝ е центровете да преминат в оперативна фаза, да работят с бизнеса чрез трансфер на технологии и да се впишат в научната система на страната. В ИСУН 2020 процедурата е с начало 25.03.2024 г. и краен срок 14.04.2025 г. и вече е означена като приключила. Новите покани се следят в ИСУН 2020, на pniidit.egov.bg и на eufunds.bg.