Центрове за върхови постижения по ОП НОИР 2014–2020 — как работеха

Центровете за върхови постижения и за компетентност бяха най-големият единичен залог на ос 1 в ОП НОИР 2014–2020: Комисията отчита около 13–14 нови центъра и инвестиция от порядъка на 160–190 млн. евро (Български индустриален съюз (BIA), препубликация на съобщение на ЕК, Trending Topics EU). Програмата очакваше 11 такива центъра (Европейска комисия, Регионална политика), а реално се стигна до 4 центъра за върхови постижения и 9 за компетентност. Това са двете групи, които ще наричаме тук „центровете“: първите са за водещи научни групи, вторите са с по-приложна насоченост към икономиката.

Източник: Европейска комисия, JRC, BIA, Trending Topics EU (Европейска комисия, Регионална политика, Съвместен изследователски център на ЕК (JRC), Български индустриален съюз (BIA), препубликация на съобщение на ЕК, Trending Topics EU)

Колко центъра са създадени и защо числата се разминават

Броят варира между 13 и 14, защото източниците броят по различно време и с различно съдържание на понятието „център“. JRC говори за 13 или 14 центъра (Съвместен изследователски център на ЕК (JRC)), съобщението на Комисията от януари 2021 г. – за 14 (Български индустриален съюз (BIA), препубликация на съобщение на ЕК), а материалът от същия месец изброява 4 центъра за върхови постижения и 9 за компетентност, тоест 13 (Trending Topics EU).

Разминаването в парите е по-голямо. Сумата от 160 млн. евро е европейският принос (Български индустриален съюз (BIA), препубликация на съобщение на ЕК), а около 190 млн. евро е общото финансиране по другия материал (Trending Topics EU). Затова при цитиране винаги посочвайте кой тип сума имате предвид.

Самите данни за програмата също не са еднозначни. Описателният текст в атласа на Комисията говори за над 243 млн. евро от ЕФРР за ос 1, а таблицата с фондовете показва 186,99 млн. евро ЕФРР (Европейска комисия, Регионална политика). Това е добър пример защо официалните отчети и договорите са по-надежден източник от обобщените страници.

Колко струваше един център

По данни, публикувани през януари 2021 г., проектите са между около 6,5 и 35 млн. евро, със средна стойност около 12,7 млн. евро (Trending Topics EU). По наше изчисление по данни на ЕК, ако 160 млн. евро се разделят на 14 центъра, се получават около 11,4 млн. евро на център (Български индустриален съюз (BIA), препубликация на съобщение на ЕК). Двата подхода дават близка величина, което подсказва, че разликата е между отделните договори, а не в общата картина.

Какво получиха центровете като инфраструктура

Инвестицията е насочена към оборудване и лаборатории. Комисарят по сближаването Елиза Ферейра свързва научната инфраструктура и оборудването с привлекателността на центровете за млади български изследователи (Български индустриален съюз (BIA), препубликация на съобщение на ЕК). Сред водещите примери са Националният център по мехатроника и чисти технологии към БАН, както и центровете на Софийския университет за е-инфраструктура и за информатика и ИКТ с център за данни и суперкомпютър от ново поколение (Trending Topics EU).

Изборът на тематиката не е случаен. Центровете работят в сектори от националната стратегия за интелигентна специализация (RIS3) и трябва да свързват държавата, фирмите и университетите (Interreg Europe). Тази логика е различна от обичайния университетски проект: тук мерилото е не само публикация, а и договор с бизнеса.

Как беше оценена работата им

Между септември 2019 г. и октомври 2020 г. JRC провери правната и организационната рамка, държавните помощи, научната инфраструктура, договорните изследвания и устойчивостта на центровете (Съвместен изследователски център на ЕК (JRC)). Целта била да се повиши пазарната ориентация на изследванията, както и да се подпомогне прилагането на проектите. Преди това, на 18–19 юни 2019 г., партньорска проверка на Interreg Europe в София разгледа един център за върхови постижения и един за компетентност с равностойни колеги от Финландия, Белгия, Чехия и Литва (Interreg Europe).

Партньорската проверка на Interreg Europe обсъди управлението, участието на частния сектор, междурегионалното сътрудничество и финансовите модели за дългосрочна устойчивост (Interreg Europe). Оценката на JRC обхвана друга част от картината: правната и организационната рамка, държавните помощи и научната инфраструктура (Съвместен изследователски център на ЕК (JRC)). Двете проверки се допълват: едната гледа как центровете да се финансират и управляват, другата как работят и какво им е нужно, за да продължат.

Какво препоръча Европейската комисия за връзката с икономиката

Комисията публикува препоръките през януари 2021 г. след около година и половина работа на терен (Български индустриален съюз (BIA), препубликация на съобщение на ЕК). Те са за по-добро управление, финансова устойчивост, капацитет за трансфер на знания и по-тясно сътрудничество между изследователи и предприятия в екологичния и дигиталния преход и в напредналата медицина. Ключова препоръка е мрежа с централна координация за връзка между науката и бизнеса, както и финансиране на проекти на етап „доказване на концепцията“ или при превръщане в стартиращи фирми (Trending Topics EU).

Какво стана след 2023 г.

Центровете се очакваха да стават самоиздържащи се след 2023 г. (Trending Topics EU). За същата година бяха планирани процедури за почти 520 млн. лв. към академичната общност, от които 336 млн. лв. – за утвърждаване на вече изградените центрове (Представителство на ЕК в България). Това показва, че новата програма не започва от нулата, а надгражда инфраструктурата от ос 1.

Къде да проверите официалните данни за центровете

Първо отворете страницата на програмата в атласа на Комисията и сравнете описателния текст с таблицата с фондовете: така ще видите дали цитираната сума е европейският принос или общото финансиране (Европейска комисия, Регионална политика). После вземете докладите на JRC от страницата на оценката, която води към пълния доклад на ЕК от 2021 г. (Съвместен изследователски център на ЕК (JRC)).

За суми по конкретен център търсете договора за финансиране и данните в ИСУН, а не обобщени материали. При числа с различни дати отбелязвайте месеца на публикуване, защото броят и сумите са се променяли между 2019 и 2023 г. (Съвместен изследователски център на ЕК (JRC), Trending Topics EU, Представителство на ЕК в България). Статусът на последващото финансиране е в процедурите на програмата за научни изследвания, иновации и дигитализация.