ПНИИДИТ 2021–2027 – програмата за наука и иновации: бюджет, приоритети и управление

През периода 2014–2020 г. науката беше приоритет 1 на ОП „Наука и образование за интелигентен растеж“ с фонд ЕФРР (Европейска комисия, Cohesion Open Data). През 2021–2027 г. за нея има отделна програма – „Научни изследвания, иновации и дигитализация за интелигентна трансформация“ (ПНИИДИТ). Нейният бюджет е 1 085 152 565 евро: 885 510 000 евро от ЕФРР и 199 642 565 евро национален публичен принос (Европейска комисия, Inforegio).

Накратко

Програмата отговаря на нуждите на България от по-бързо икономическо развитие и инвестира в научни изследвания, изследователска инфраструктура, иновации, „интелигентна индустрия“ и бързо навлизане на цифровите технологии в икономиката и обществото (Европейска комисия, Inforegio). Целта е страната да мине от групата на иноватори „emerging“ (нововъзникващи) към „moderate“ (умерени) до 2030 г.. Комисията е одобрила окончателно действащата версия на 17 декември 2025 г. с Решение C(2025)9103.

Двата основни приоритета

Първият е устойчивото развитие на българската научноизследователска и иновационна екосистема. Мерките засилват трансфера на резултати от изследванията към бизнеса и подкрепят малките и средните предприятия при въвеждането на иновации. Предвидена е допълнителна подкрепа за модернизиране на центровете за върхови постижения и на центровете за компетентност, за 12 цифрови иновационни хъба и за проекти с „Печат за високи постижения“ (Европейска комисия, Inforegio).

Вторият е цифровата трансформация и киберсигурността в публичния сектор (Европейска комисия, Inforegio).

Комисията изброява и специфичните цели: засилване на научните изследвания и иновациите, ползи от цифровизацията, умения за интелигентна специализация и преход, разработване или производство на критични технологии и отбранителни индустриални способности (Европейска комисия, Inforegio). В публичните данни на Комисията приоритетите са пет – към двата основни се добавят техническата помощ, развитието на стратегически технологии и подкрепата за иновации и технологии с двойна употреба (Европейска комисия, Cohesion Open Data).

Данните са от публичния набор на Комисията „2021-2027 Finances Detailed Planned vs Implemented“; те са кумулативни (Европейска комисия, Cohesion Open Data). Разликата между избрани и отчетени суми е най-голяма при приоритет 1: 35,1 от 327,7 млн. евро, докато при приоритет 2 са отчетени 75,6 от 124,4 млн.. Към 30 юни 2023 г. избраните проекти са били 60,0 млн. евро, а отчетените разходи – нула; към 31 декември 2025 г. – съответно 444,4 и 42,9 млн. евро.

Кой управлява програмата

Страницата на Комисията посочва като управляващ орган главна дирекция „Европейски фондове за конкурентоспособност“ на Министерството на иновациите и растежа (Европейска комисия, Inforegio). В текста на Постановление № 23, изменен през 2026 г., вече фигурира министърът на иновациите и дигиталната трансформация (Министерски съвет (Единен информационен портал eufunds.bg)), затова актуалното наименование на министерството се проверява в последните документи на програмата.

Структурата се е променяла. Решение № 712 на Министерския съвет от 2020 г. възлага функциите на управляващ орган на Държавната агенция за научни изследвания и иновации (Министерски съвет (копие на eufunds.bg)). С Решение № 519 от 2022 г. Изпълнителна агенция „Програма за образование“ е междинно звено за две приоритетни направления на приоритет 1 – развитие на националния капацитет за научни изследвания и иновации и международното научно сътрудничество, а дирекция „Управление на програми и проекти“ на тогавашното Министерство на електронното управление – за приоритет 2 (Министерски съвет).

Какви процедури има

Процедурите на програмата са публикувани в ИСУН – информационната система за управление и наблюдение на средствата от ЕС – с кодове от вида BG16RFPR002-1.xxx за приоритет 1 и BG16RFPR002-2.xxx за приоритет 2 (ИСУН 2020 (Министерски съвет)). Към 24 октомври 2026 г. в списъка на системата с отворените процедури са четири: участие на български организации в институционализирани европейски партньорства (1.011), допълващо финансиране на одобрени от Комисията проекти по програма „Цифрова Европа“ (1.020), подкрепа за българска научна организация с „Печат за високи постижения“ по Teaming for Excellence – 2 (1.028) и техническа помощ (3.001). Сред процедурите със статус „Приключила“ са малките иновативни грантове за малки и средни предприятия (1.005), устойчивото развитие на центровете за върхови постижения и центровете за компетентност (1.014), платформата за сътрудничество между висшите училища, изследователските организации и бизнеса (1.007) и допълващото финансиране за мрежата от европейски цифрови иновационни хъбове (1.023) (ИСУН 2020 (Министерски съвет)).

Част от процедурите са свързани с Хоризонт Европа: например 1.016 подкрепя български научни организации с проекти, преминали праговете за оценка в конкурса ERA Chairs, а 1.009 – в конкурса Twinning (ИСУН 2020 (Министерски съвет)). Списъците се променят, затова актуалните условия и срокове са в документите на съответната процедура.

Особеност при разходите за труд

Националните правила за допустимост на разходите се прилагат и за ПНИИДИТ (Държавен вестник). За приоритет 1 има специално правило: възнагражденията на служители на непълно работно време могат да се изчисляват като фиксиран процент от брутните разходи за труд според фиксиран процент часове за работа по проекта на месец; процентът се определя в длъжностната характеристика и/или се посочва от работодателя във ведомостта за изплатените възнаграждения.