Приоритетни оси на ОП НОИР 2014–2020 и какво показват докладите

Приоритетните оси на ОП НОИР 2014–2020 са четири, а общият бюджет на програмата в таблицата на Европейската комисия е 686 723 339 евро, от които 595 110 177 евро идват от ЕС. (Европейска комисия, Inforegio) Официалните страници показват какво е било планирано, кога са излизали докладите и кои проекти са се изпълнявали, но никъде не подреждат мерките по устойчивост на резултатите. (Еврофондове (eufunds.bg))

Четирите оси и парите зад тях

Осите са научни изследвания и технологично развитие, образование и учене през целия живот, образователна среда за активно социално включване и техническа помощ. (Европейска комисия, Inforegio) ОП НОИР е единствената българска програма за периода, съфинансирана и от Европейския социален фонд (ЕСФ), и от Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР).

В описанието на Комисията над 243 млн. евро от ЕФРР са за първата ос, а около 353 млн. евро от ЕСФ са за образование и обучение. (Европейска комисия, Inforegio) Вътре в образователната част около 220 млн. евро са за ключови компетентности, висше и професионално образование и квалификация на преподаватели, а 110 млн. евро – за включване на деца, застрашени от отпадане от образователната система.

Защо на една страница има 673 и 686 млн. евро

Текстовото описание говори за над 673 млн. евро общо и 596 млн. евро от бюджета на ЕС. (Европейска комисия, Inforegio) Таблицата на същата страница дава 686 723 339 евро общо и 595 110 177 евро принос на ЕС.

Таблицата разпределя по фондове 186 989 211 евро от ЕФРР и 408 120 966 евро от ЕСФ. (Европейска комисия, Inforegio) По наша сметка по данни на Комисията двете суми се събират точно в общия принос на ЕС. Спрямо описанието ЕФРР е с около 56 млн. евро по-малко, а ЕСФ – с около 55 млн. евро повече.

Страницата не обяснява причината. Известно е само, че изменения на програмата са одобрявани на 04.09.2018 г. и от ЕК на 12.05.2021 г., а текстът има окончателно одобрение от 21.11.2023 г. (Българска стопанска камара, Европейска комисия, Inforegio) Затова при цитиране на бюджет е по-сигурно да се ползва таблицата и да се посочва версията на програмата.

Какво програмата обещаваше като резултат

Заложените очаквани ефекти са 11 нови центъра за върхови постижения и компетентност, подкрепа за 20 регионални лаборатории и пилотни центрове и над 1 500 включени изследователи. (Европейска комисия, Inforegio) В образованието целите са 1 500 училища и 160 000 ученици, 30 000 стипендии и 850 студенти в мобилност.

Това са очаквания, не постигнати стойности. Страниците, които отворихме, не съдържат отчетените стойности по тези показатели. Те са в годишните доклади. (Еврофондове (eufunds.bg), Европейска комисия, Inforegio)

Как осите изглеждат в проектите на един университет

Страницата на Техническия университет в София показва проекти от различни части на програмата. Центърът за върхови постижения „УНИТе“ в областта на информатиката и ИКТ започва на 01.03.2018 г. и е с продължителност 70 месеца. (Технически университет – София) Центровете по мехатроника и чисти технологии и „Наследство БГ“ започват на 28.02.2018 г. и са със срок до 31.12.2023 г.

Пресметнато по данни на университета, 70 месеца от 1 март 2018 г. също стигат до края на 2023 г. (Технически университет – София) Наблизо е и проект BG05M2OP001-2.009-0033, който стартира на 11.04.2017 г. за 22 месеца и цели да реши кадровите проблеми в инженерните науки.

Новините на Българската стопанска камара отбелязват същата линия: финансиране за националния център по мехатроника и чисти технологии на 30.01.2018 г. и първи технологичен парк извън София, в Габрово, на 17.11.2020 г. (Българска стопанска камара) Това са примери от един университет, не извадка за цялата програма. (Технически университет – София)

Може ли да се каже кои мерки са най-устойчиви

С отворените източници – не. Планираните стойности са известни (Европейска комисия, Inforegio), датите на докладите също (Еврофондове (eufunds.bg)), но данни за работата на центровете и мерките след края на финансирането липсват.

Това е наш извод от датите: проектите на трите центъра в ТУ-София приключват на 31.12.2023 г. (Технически университет – София), докладът за 2022 г. е публикуван през 2023 г. (Еврофондове (eufunds.bg)), а последното одобрение на програмата е от ноември 2023 г. (Европейска комисия, Inforegio) Тоест първите години след края на финансирането тепърва се наблюдават. Тестът за устойчивост – работи ли центърът, привлича ли проекти, удържа ли се екипът – не може да се провери по доклади, писани преди края на проектите.

Годишните доклади за 2015–2022 по дати

Списъкът на eufunds.bg съдържа осем доклада – за годините от 2015 до 2022. (Еврофондове (eufunds.bg)) Докладът за 2014 г. и такъв за 2023 г. не са в него.

Източник: Еврофондове (eufunds.bg), раздел „Годишни доклади“ (Еврофондове (eufunds.bg))

Три доклада – за 2015, 2017 и 2018 г. – носят една и съща дата, 10.04.2020 г. (Еврофондове (eufunds.bg)) Затова датата в списъка не е надеждна за сравнение на сроковете по години. Отчетната година и датата на документа се проверяват в самия доклад.

Къде да се провери изпълнението на конкретна ос

Менюто на ОП НОИР в eufunds.bg има раздели „Проекти (ИСУН)“, „Напредък (ИСУН)“ и „Оценки“. (Еврофондове (eufunds.bg)) Там се търсят показателите по ос и проектите по код на процедурата.

Заложените 11 центъра, 20 лаборатории и 1 500 училища са в описанието на Комисията. (Европейска комисия, Inforegio) Отчетените стойности по тези показатели се търсят в годишните доклади. (Еврофондове (eufunds.bg)) Текстът на програмата се проверява по номера на решението на Комисията C(2023)8075.

Управляващият орган е записан на страницата на Комисията като Изпълнителна агенция „Наука и образование за интелигентен растеж“. (Европейска комисия, Inforegio) Според новина от 04.08.2021 г. агенцията е преименувана на „Програма за образование“. (Българска стопанска камара)