Приобщаващо образование в България и опитът от ОП НОИР

Приобщаващото образование в България стъпва на национална рамка, която започва през 2002 г. и се променя съществено през 2009 и 2016 г. (Областна администрация Стара Загора), а европейските средства за него минават през различно устроен фонд преди и след 2021 г. (Европейска комисия, платформа за ESF+). Четири инструмента, които в периода 2014–2020 г. работят поотделно, от 2021 г. са събрани в ESF+ (Европейски социален фонд плюс) с бюджет 142,7 млрд. евро.

Достъпните източници не дават разбивка по мерки за деца от уязвими групи в България. Затова тук няма числа за резултатите от конкретни проекти. Има рамка, ред за проверка и ясно разграничение между доказано и недоказано.

Кого обхваща приобщаващото образование

Понятието е по-широко от специалните образователни потребности (СОП). Включва и деца от различен етнически и социален произход, даровити ученици и такива с езикови бариери (Синдео). Работи чрез индивидуални планове, адаптирани материали и общо учене в клас.

Тази ширина има практичен смисъл за читателя. Мярка „за уязвими групи“ може да означава подкрепа за дете със СОП, за дете от бедно семейство или за дете, което не владее езика на обучение. Една обща цифра за „обхванати деца“ не показва кое от трите е постигнато.

Какво показват оценките за 2014–2020 г.

Оценките на европейските фондове се правят на две нива. Управляващите органи оценяват на национално и регионално равнище, а Комисията оценява на равнище ЕС (Европейска комисия, платформа за ESF+, Европейска комисия, ГД „Заетост, социални въпроси и приобщаване“). За периода 2014–2020 г. Комисията е публикувала обобщение (factsheet) на последващата оценка на ЕСФ. Датата му е 24 март 2026 г.. Данните за същия период са в таблото за ЕСФ.

Европейският икономически и социален комитет също има информационен доклад с оценка на ЕСФ за 2014–2020 г. (Европейски икономически и социален комитет). Той е полезен за общата картина. Българските резултати по мерки обаче се търсят в оценките на национално равнище, които правят управляващите органи (Европейска комисия, платформа за ESF+, Европейска комисия, ГД „Заетост, социални въпроси и приобщаване“).

Методите също имат значение. Контрафактните оценки на въздействието сравняват участниците с подобни неучастници и са по-надежден начин да се види реалният ефект на фонда (Европейска комисия, платформа за ESF+). Комисията е публикувала и мета-анализ на такива оценки, от 15 ноември 2024 г. (Европейска комисия, ГД „Заетост, социални въпроси и приобщаване“). Ако една оценка отчита само брой обхванати деца, тя показва активност, а не промяна в обучението.

Какво променя ESF+ за подкрепата на уязвимите групи

ESF+ покрива заетост, социални политики, образование и умения в един фонд (Европейска комисия, платформа за ESF+). Мерките за приобщаване вече се планират в обща рамка с останалите социални цели. Това е наш извод от устройството на фонда, а не твърдение на Комисията.

Бюджетът при споделено управление е 142 млрд. евро, от които 95,1 млрд. евро идват от бюджета на ЕС (Европейска комисия, платформа за ESF+). Комисията посочва, че пандемията е засилила неравенствата и е натоварила образователните системи. За училищата и детските градини това означава, че приобщаването остава приоритет на ниво фонд. Каква част от парите отива за него в България, се вижда в самата програма, не във фонда.

Нормативната рамка и Наредбата за приобщаващото образование

В България основата е Законът за предучилищното и училищното образование. Той определя правата и задълженията на училищата по отношение на приобщаващото образование (Синдео). Наредбата за приобщаващото образование урежда механизмите за подкрепа на децата със СОП и равния достъп до обучение. Регионалните центрове за подкрепа дават методическа помощ и консултации на училищата.

Последната ключова промяна в рамката е от 2016 г. (Областна администрация Стара Загора). По наша сметка по годините от голяма част от проектите по ОП НОИР 2014–2020 г. са работили в рамката след тази промяна. Това не означава, че проектите са били съобразени с нея във всеки детайл.

Кои потребности още нямат отделен специалист

Семинар в Стара Загора по подготовката на педагогическите специалисти, организиран по повод 20 години от създаването на регионалния център, показва къде остават празнините. Областният управител говори за нужда от промени в подготовката на специалистите и за дискусия около нов профил за подкрепа на личностното развитие (Областна администрация Стара Загора). Министерството на образованието и науката е предложило такъв специалист, но професионалните дискусии за него тепърва предстоят.

Даровитите деца са другият пример. При децата със СОП подкрепата минава през ресурсни учители и други специалисти, а за талантливите няма аналогичен профил (Областна администрация Стара Загора). Ранното разпознаване на способностите се свързва с възрастта 3–7 години, когато детето е в детска градина.

Като нови групи се посочват децата с различни хранителни режими и децата, преживели кризи и военни действия (Областна администрация Стара Загора). Според нас тези примери показват, че най-трудното за покриване не е оборудването, а постоянният персонал. Проект с ограничен срок може да финансира обучение и материали, но не създава профил в длъжностното разписание на училището.

Как да проверите приемствеността между програмите

Най-сигурният ред е следният.

• Започнете от страницата на Комисията за мониторинг и оценка на ESF+ (Европейска комисия, ГД „Заетост, социални въпроси и приобщаване“).
• За данни по програми използвайте Платформата за отворени данни и таблото на ESF+ (Европейска комисия, платформа за ESF+).
• За старите данни ползвайте таблото на ЕСФ за 2014–2020 г..
• Дефинициите на показателите се проверяват в инструментариума за общи индикатори на Комисията.
• Сравнявайте група с група, не общите суми.

Дефинициите на показателите са в инструментариума на Комисията (Европейска комисия, ГД „Заетост, социални въпроси и приобщаване“). Как са описани самите мерки, се вижда в документите на конкретните проекти и процедури по ОП НОИР.

И двете обобщения на Комисията, за последващата оценка на ЕСФ 2014–2020 и за междинната оценка на ESF+ 2021–2027, са публикувани на 24 март 2026 г. (Европейска комисия, ГД „Заетост, социални въпроси и приобщаване“). Заедно дават най-ранната обща точка за сравнение между двата периода.