Хоризонт Европа и българските университети – как е устроена програмата и какво показват данните

Хоризонт Европа е основната програма на ЕС за научни изследвания и иновации. След средносрочния преглед на дългосрочния бюджет индикативната ѝ сума за 2021–2027 г. е 93,5 млрд. евро (Европейска комисия, наука и иновации). В нея могат да участват юридически лица от ЕС и от асоциираните държави, а условията и процедурите за кандидатстване са във Funding and Tenders Portal на Комисията. Тя е отделен източник от структурните фондове, но двата се свързват: Програмата за научни изследвания, иновации и дигитализация подкрепя организации, чиито предложения са преминали прага за оценка в Хоризонт Европа (ИСУН 2020 (Министерски съвет)).

Как е устроена програмата

Програмата има три стълба. Първият, „Върхова наука“, включва Европейския научноизследователски съвет, действията „Мария Склодовска-Кюри“ и научноизследователските инфраструктури. Вторият, „Глобални предизвикателства и европейска индустриална конкурентоспособност“, е организиран в клъстери – здраве, култура, творчество и приобщаващо общество, гражданска сигурност, цифрови технологии, индустрия и космос, климат, енергетика и мобилност, храни, биоикономика, природни ресурси, земеделие и околна среда. Третият, „Иновативна Европа“, е на Европейския съвет по иновациите, иновационните екосистеми и Европейския институт за иновации и технологии (Европейска комисия, наука и иновации). Отделна част е „Разширяване на участието и укрепване на Европейското научноизследователско пространство“. Програмата включва и пет мисии – за приспособяване към изменението на климата, за климатично неутрални и интелигентни градове, за рака, за почвите и за океаните и водите – както и европейски партньорства, в които ЕС, националните органи и/или частният сектор поемат общ ангажимент за програма от изследвания и иновации.

Комисията е предложила на 16 юли 2025 г. следващата рамкова програма за 2028–2034 г. с бюджет 175 млрд. евро; страницата ѝ посочва като следваща стъпка междуинституционалните преговори (Европейска комисия, наука и иновации).

България в групата „Разширяване“

Документ на Комисията от 31 март 2025 г. с данни от таблото на Хоризонт Европа към 24 януари 2025 г. изброява България сред държавите членки от групата „Разширяване“ (widening) (Европейска комисия, Европейско научноизследователско пространство). Според него средният успех на заявленията от тези държави е 18,6 % срещу 19,6 % за останалите, но разликата е голяма в Европейския научноизследователски съвет (6,8 % срещу 15,0 %) и в Европейския съвет по иновациите (7,9 % срещу 14,2 %). Държавите от групата дават 21,0 % от участията в ЕС-27, но получават 15,2 % от европейския принос.

За тях има и специални действия. „Teaming“ изгражда нови или модернизира съществуващи центрове за върхови постижения заедно с водещи партньорски институции; националното допълващо финансиране се изисква още при подаването на предложението, а типичният принос на Съюза е 15 млн. евро (Европейска комисия, Европейско научноизследователско пространство). „Twinning“ засилва дейностите между научни организации от тези държави и водещи европейски партньори. „ERA Chairs“ помага на университети и научни организации да наемат изключителен изследовател и да изградят екип около него.

Същият документ, позовавайки се на докладите по Европейския семестър за 2024 г., посочва за България разходи за научноизследователска и развойна дейност от 0,77 % от БВП през 2022 г. при 2,24 % средно за ЕС. Публичният сектор има 2,6 изследователи на хиляда души от активното население през 2021 г. срещу 4,2 в ЕС. Системата е разпокъсана – 91 публични научни организации и 51 висши училища (Европейска комисия, Европейско научноизследователско пространство). Към януари 2025 г. България е единствената държава от групата без нито една стипендия „ERA Fellowship“.

Данните за университетите

Документът на Комисията, съставен по данни от таблото на Хоризонт Европа към 24 януари 2025 г., изброява петте български организации с най-голям нетен принос на ЕС. Три от тях са висши училища (Европейска комисия, Европейско научноизследователско пространство).

Другите две организации в петицата не са висши училища (Европейска комисия, Европейско научноизследователско пространство). По тематични области най-много одобрени предложения на български участници има в храни, биоикономика, природни ресурси, земеделие и околна среда (91), следвани от климат, енергетика и мобилност (58), цифрови технологии, индустрия и космос (56), култура, творчество и приобщаващо общество (38) и действията „Мария Склодовска-Кюри“ (26).

Къде се срещат Хоризонт Европа и структурните фондове

„Печат за високи постижения“ е знак за качество, който Комисията дава на предложение, оценено по инструмент на Съюза, когато то отговаря на минималните изисквания, но не е финансирано поради липса на бюджет (EUR-Lex (Служба за публикации на ЕС)). Според определението в Регламента за общите разпоредби такова предложение може да получи подкрепа от други източници на ниво Съюз или на национално ниво. Програма на ЕФРР или ЕСФ+ може да подкрепя и програма, съфинансирана от Хоризонт Европа; тогава субектът, който я изпълнява, е междинно звено на управляващия орган. Постановление № 23 предвижда помощ за проекти с такъв печат и за проекти, избрани по програма, съфинансирана от Хоризонт Европа (Министерски съвет (Единен информационен портал eufunds.bg)).

В ИСУН – информационната система за управление и наблюдение на средствата от ЕС – са публикувани процедури на българската програма за наука и иновации за такава подкрепа: за научни организации с проекти, преминали праговете за оценка по Хоризонт Европа в конкурсите ERA Chairs (BG16RFPR002-1.016) и Twinning (1.009), за организации с „Печат за високи постижения“ по Teaming for Excellence (1.008, а към 24 октомври 2026 г. е отворена и 1.028) и за иновационни предприятия с такъв печат (1.018) (ИСУН 2020 (Министерски съвет)).

Кой помага

Правилата на Министерството на образованието и науката от октомври 2021 г. възлагат на националните контактни лица да повишават участието и успеваемостта на български учени и новатори чрез информация и консултации. Националният координатор поддържа национален информационен портал за програмата и два пъти годишно представя доклад за българското участие (Министерство на образованието и науката).